Едно малко кафяво куче ходеше бавно по тъмните улици. Стъпваше предпазливо. Беше наплашено от незаслужените ритници и ругатни. През целия си кратък живот никой не беше ухапал. Не лаеше дори. Бягаше от хората с подвита опашка. Единствено привечер , когато мракът се сгъстяваше и услужливо закриваше хилавото му телце излизаше на улицата. Домът му беше стар кашон и изгнила черга. Кратка разходка, изпълнена със страх и боязън беше единствената му радост. С големите си ясни очи, насълзени от самотата гледаше захласнато светещите прозорци. Мислеше си за човеците и кучетата зад тях. Без завист, омраза или злоба. Свикнал беше с мисълта, че никой, никога няма да го обича. Единствената му мъка беше, че си няма име. Думите, които чуваше за себе си не ги разбираше. Но звучаха обидно и пренебрежително. Не подхождаха за добро куче като него. Кръсти се сам. Защото ако нямаш име, сякаш не си се родил, не съществуваш. Не че е голяма радост тоя неговият живот, но реши да си направи подарък. Заслушваше се в галените обръщения на другите кучета. Нито едно не му хареса. Реши, че ще се казва Приятел. Едно момченце със скъсани дънки веднъж го нарече така: "Хей, приятел!" Едно безкрайно добро куче не търсеше нищо. Нито храна или компания за глутница. Имаше си свое забавление - светещите прозорци. Мечтаеше, че някой ден ще живее зад тях. А когато се върне ще му се радват. По мършавата муцунка на Приятеля се стекоха солени кучешки сълзи. Единствената му утеха бе, че няма каишка и режим на удоволствията. Обичаше тоя живот. И дъждовете, и студа и болките в хилавото му коремче. Приемаше ги за естествени и непроменими. Легна под един храст и започна да сънува... Само лапичките му потрепваха. На другия ден мъжете го изринаха с лопата. Кофата за боклук беше последният му дом. Едно малко кафяво куче сънуваше светещи прозорци. А момченцето със скъсаните дънки остави цвете върху боклукчийската кофа Каза на насъбралите се мъже: "Не е от болест или от глад. Умря от самота." от Светла Буковска

И разбиране на една страдаща душа...
Благословена да си, Светла!

Обичам животните,понякога са по-добри от нас..

Историята е покъртителна,но само светъл човек може да я опише тъй добре.

Всичко е "светло",само историята не.Оценката обаче висока,благодаря!

в крайна сметка животът се оказа несправедлив...

незнам за този живот,но си мисля,че в някой предишен живот сме били приятелки с
с теб,м?

целувки, Светле! ти винаги си ми била приятелка :*