Миналото лято бяхме за уикенд в Родопите с блогъра Дани Петеф.
Няколко нови за мен понятия:
река Чая,с.Арда.с.Могилица,Агушевите конаци и рахат локум.
Този край не стига ,че е неистово красив,ами и готвят невероятно вкусно.Ходиш,ходиш-очите ти се наситят на неземни гледки и всичко виждаш в зелено, несвикналите ти дробове се напълнят с кислород,че чак се задъхваш,ушите ти звънят от тишината и вземеш че огладнееш,ама как огладнееш...Първо обаче ожадняваш и като си поискаш една мастика,веднага ти носят и студена каша с чесън и орехи.А после идва техния непостижим пататник.
Докато се дивиш на тези благородни хора те вече са ти изпържили в масло пъстървата която си уловил същия ден в благородната им бистра река,като са я оваляли предварително в едро счукан сухар /не галета/.Ако не си имал слука /почти невъзможно/,докарали са сутринта от близкия рибарник съвсем прясна.
На следващия ден дъждът ни изненада на извора на р.Арда,докъдето се стига само пеш или със специална порода родопски коне.
Мокри до кости,изцедихме дрехите си,пихме горещ чай с коняк и ...обратно към София.
                   



            

Здравей, Саша. Имах възможността да отида до изворите на р. Арда през 2003 г., когато малко хора още бяха ходили. Не помня добре пътеките до там, защото за три години посетих много гранични, все още тогава неотъпкани места. Припомни ми за тези закътани места.
Поздрави!

Възхитена съм защото не бях ходила в Родопите,а то си било пропуск.Поз драви и на теб.

Красиво приключение е било- поздравления!

Интересни приключения- за пръв път усетих очарованието на Родопите през изминалите няколко години и ти вярвам!